tag:blogger.com,1999:blog-15004194331864383732011-12-03T18:22:13.488+02:00Щурчеhttp://www.blogger.com/profile/12691318927824990495noreply@blogger.comBlogger161100tag:blogger.com,1999:blog-1500419433186438373.post-49753869526817756532010-11-02T01:20:00.000+02:002010-11-02T01:20:00.071+02:00

Не е мед от устните ти, дето капе – аз съм там увиснала безпомощна като троха. Като капка вода, която несъзнателно облизваш, се разливам по устните ти и изчезвам пелиново-горчива. В мислите ти се промъквам като крясък, като снимка, от която се срамуваш – скъсана и после залепена. Като любима стара, захабена дреха, която искаш да изхвърлиш, но не можеш, защото си е твоя. Такава съм

Щурчеhttp://www.blogger.com/profile/12691318927824990495noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1500419433186438373.post-3397309673416632552010-10-14T19:18:00.000+03:002010-10-14T19:20:44.063+03:00

Ти спеше в ръцете ми, а рошавата ти глава лежеше на гърдите ми. Играех си с косата ти, целувах те по хубавото чело и чудех се, дали сънуваш мен, щом нежно се усмихваш. Може би усетил моите мисли, отвори стреснато очи и ме погледна. ... Не ти се сърдя, че не ме позна. Нали си принц - висок и строен, имаш си жребец с червена грива, дълъг и масивен меч. Само бляскави доспехи липсват. А

Щурчеhttp://www.blogger.com/profile/12691318927824990495noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1500419433186438373.post-71133032885245642162010-08-31T20:54:00.000+03:002010-09-01T09:30:47.647+03:00

Музика: Prepare for Battle Хей, момче! Ти знаеше ли, че когато съм тъжна и самотна, мечтая? Измислям невъзможни светове, в които моретата са от сладки плодови сокове, а небето е горещо мляко с мед и канела. Там дъждът е от бонбони и шоколад, а облачетата са пухкав захарен памук. А аз съм джинджифилена сладка и си играя с шарена близалка бастунче. Това си ти. Танцуваме, танцуваме без умора, без

Щурчеhttp://www.blogger.com/profile/12691318927824990495noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1500419433186438373.post-64134694011028571052010-05-21T12:47:00.001+03:002010-05-25T23:22:36.951+03:00

Ръцете ти усещам - тръпнеща стихия, за тях пребродила бих планини и езера, додето пак ги усетя и открия... Жадувах аз за тази топлина. Устните ти - ветрове и жар, намират моите и се опивам от сладостта на твоя дар... Отлети ли този миг, без звук умирам. Докосването на телата - стон и вопъл, сякаш сбъдва се от приказка мечта. И отново ни залива прилив топъл - пътуват двама в лодката на любовта

Щурчеhttp://www.blogger.com/profile/12691318927824990495noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1500419433186438373.post-47851057008451744382010-05-21T12:43:00.001+03:002010-05-21T12:43:49.366+03:00

Иди си, Нощ, не си ми нужна! Светлина ми трябва, светлина! Махни се! Не, не ми го взимай, не ми отнемай скъпите черти... Не чуваш ли? Не искам да заспивам, щом мога да го гледам до зори. В очите му до болка да се взирам, да потъвам, да достигам висини. Дори от строгостта им да умирам, от нежността сърцето пак ще затупти! От устните му искам да отпивам на малки глътки живата вода, в

Щурчеhttp://www.blogger.com/profile/12691318927824990495noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1500419433186438373.post-47401696924267710502010-05-21T12:41:00.001+03:002010-05-21T12:41:23.173+03:00

Две ръце горещи галят ледено лице. (и пръсти сливат за молитва) Невярващи очи - срещу им празни дупки - сълзите капят. (а плаче ли душата на мъртвеца?) Устни топли до мъртвосини се притискат. (раздират тишината стонове) Щастлив е оня, който пръв си иде! Мечта, любов, желание е тя, ала сега е мъртва. Във пропаст болезнено дълбока пропада живият. Крясъци и викове до изнемога. (едно сърце без

Щурчеhttp://www.blogger.com/profile/12691318927824990495noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1500419433186438373.post-54023985037422599432010-05-21T12:40:00.001+03:002010-05-21T12:40:08.102+03:00

Обичаш ме - чета го в очите ти. Имаш онзи поглед, както гледа малкото дете в ранните зори на Коледа, очаквайки подаръка. Виждам го в ръцете ти, когато ме докосваш - искаш ме! Прегръщаш ме и сякаш дръпваш леко панделката - цялата изтръпвам всеки път! - И маската ми пада... Душата ми съблича се без капка жал и страх, и срам. Цялата е твоя, чуваш ли? Очите ти искрят - щастлив си. Целуваш ме и се

Щурчеhttp://www.blogger.com/profile/12691318927824990495noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1500419433186438373.post-7047739551890831992010-05-21T12:36:00.000+03:002010-05-21T12:39:15.415+03:00

Сънувах, че умирам и се раждам в две очи дълбоки - безкрайно море. Тичах по пясъка - мокър и влажен, гледах морето. Зелено, зелено, мойто име стене, моята душа зове. Хвърлих се в него без мисъл, без спомен и видях - безброй цветни дъги - жълто, лилаво, кафяво и синьо дори. И плувах, загубила себе си, ум и мечти. Плувах и плувах - (а съвсем не умея!) - все по-навътре и по-надълбоко ме

Щурчеhttp://www.blogger.com/profile/12691318927824990495noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1500419433186438373.post-35791202985459058702009-12-30T22:32:00.000+02:002010-02-12T00:12:27.000+02:00

Ела при мен, до мен... Хвани ме за ръката и нека да избягаме. Да бъдем само двамата, далеч от всичките неща, които ни делят. От всичките ограничения, които ни налагат хората, обичани и мразени, от всичките проблеми и неволи, от ежедневието, работата, от всичко нека да избягаме... Какво ще кажеш за Париж? Там любовта цъфти и не умира, там е толкова безкрайно романтично, че дори да не обичаш, ще

Щурчеhttp://www.blogger.com/profile/12691318927824990495noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1500419433186438373.post-10543159673752300192009-11-19T21:18:00.001+02:002010-02-11T23:15:04.290+02:00

И сърцето си загубих, ако изобщо някога съм имала такова. Може би не съм живяла достатъчно дълго, за да срещна много хора, нито имам богат житейски опит за жалките си двадесет години. Може би просто имам лош ден. Или, както някои казват, просто преигравам. Може би съм пълна идиотка, защото продължавам да мисля за миналото, за провалите, за изгубените приятелства, за недоразуменията, грешките, за

Щурчеhttp://www.blogger.com/profile/12691318927824990495noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1500419433186438373.post-23716358312321932732009-11-19T21:17:00.001+02:002010-02-12T00:33:22.905+02:00

Мразя тишината - кара ме да усещам по-болезнено липсата ти. Дразни ме шума – напомня ми смеха ти. Не обичам да стоя на тъмно – очите ти светят пред мен като парещи въглени. Страх ме е от светлината, защото те няма и зная, че скоро няма да те има. Избягвам хората, защото търся само теб, откривам те в чужди жестове и думи. Мразя моменти като този, в които се впускам в мисли за нас преди, сега и в

Щурчеhttp://www.blogger.com/profile/12691318927824990495noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1500419433186438373.post-10101520504136182009-11-19T21:16:00.000+02:002010-02-12T00:22:09.784+02:00

Гледам те втренчено. Тук ли си наистина? Протягам ръка, уж случайно движение, а всъщност искам да те докосна, за да се убедя, че си реален. От плът и кръв си, тук си! Цялата изтръпвам. Задъхвам се. Сърцето ми спира. Слушам те, докато говориш, внимателно следя всяка твоя дума, тайно се надявам да кажеш нещо грешно, нещо, което да те направи по-земен. Не си от типа мъже, с които имам навика да

Щурчеhttp://www.blogger.com/profile/12691318927824990495noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1500419433186438373.post-67017306805418379912009-11-19T21:15:00.001+02:002009-11-19T21:15:19.231+02:00

(Приказката ще започне тази вечер!) В кралството ще има бал. Принцът, моят принц чаровен, тази вечер точно в десет ще търси своята принцеса без една обувка. (Часове пред огледалото прекарах на сладки приказки и силно кафе. Огледалото е моят най-добър приятел!) Феята кръстница от гардероба приказната рокля носи на ръце. Птици сплитат ми косите, а малки пеперуди рисуват очите. Алено червени

Щурчеhttp://www.blogger.com/profile/12691318927824990495noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1500419433186438373.post-66339582820494189752009-11-19T21:14:00.000+02:002010-08-31T02:21:58.054+03:00

Музика: The Cult - Painted on my heart  Чуваш ли ме, спомен мой? Сред хората, забързани на някъде и гръмогласни, сред викове и плач, и смях, сред всичките коли и клаксони, сред този непрестанен шум чуваш ли гласа ми, тих и нежен? Виждаш ли ме, спомен мой, виждаш ли ме ясно в мрака? Усещаш ли ме близо? Там, до теб любящото ми, топло тяло усещаш ли го, спомен мой? Но аз съм тук далечна, чужда и

Щурчеhttp://www.blogger.com/profile/12691318927824990495noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1500419433186438373.post-51155956561712625102009-11-19T21:13:00.001+02:002010-02-14T15:21:05.643+02:00

Музика: The Cure - End  “Клетвата във Вечна любов е всъщност обещание, че никога няма да се промениш. Но ние се променяме постоянно.” Питал си ме толкова много пъти защо не вярвам в любовта, защо точно аз, аз, която съм най-романтичният и вярващ в красивото, идеалното, несъществуващото човек?(или поне такава ме виждаш ти). Возим се в колата ти, слушаме музика и обсъждаме онези

Щурчеhttp://www.blogger.com/profile/12691318927824990495noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1500419433186438373.post-48457558648512957562009-11-19T20:57:00.000+02:002010-08-31T02:15:52.635+03:00

Бяла сграда с празни коридори. И тежка миризма на болест. Бели стаи без прозорци. И модата на много дългите ръкави. Тя е тук, заключена, затворена, обградена с решетки. И аз при нея идвам (а може би съм тук и аз, не зная?). Тя удря по стената с юмруци, чупи, блъска, вика. Иска да избяга и се бори, а аз съм вкъщи. И окичих с фотографии. Гледам я – на мен така прилича (аз на нея също може би?). Тя

Щурчеhttp://www.blogger.com/profile/12691318927824990495noreply@blogger.com0