Магия

Ръцете ти усещам - тръпнеща стихия,
за тях пребродила бих планини и езера,
додето пак ги усетя и открия...
Жадувах аз за тази топлина.
Устните ти - ветрове и жар,
намират моите и се опивам
от сладостта на твоя дар...
Отлети ли този миг, без звук умирам.
Докосването на телата - стон и вопъл,
сякаш сбъдва се от приказка мечта.
И отново ни залива прилив топъл -
пътуват двама в лодката на любовта.
Ти си до мен, а сякаш е магия…
Прегръдката, прикрила страшна сила,
готова е да преобърне и света!