Посветено

Обичаш ме -
чета го в очите ти.
Имаш онзи поглед, както гледа
малкото дете в ранните зори на Коледа,
очаквайки подаръка.
Виждам го в ръцете ти,
когато ме докосваш -
искаш ме!
Прегръщаш ме и сякаш
дръпваш леко панделката -
цялата изтръпвам всеки път! -
И маската ми пада...
Душата ми съблича се
без капка жал
и страх,
и срам.
Цялата е твоя, чуваш ли?
Очите ти искрят -
щастлив си.
Целуваш ме и се загубвам...
Намерих те, намери ме!
И топлината -
взаимност и разбиране на приливи
един след друг, един след друг -
обзема всичко.
Аз ли съм или си ти? -
Не зная...
Изчезват мисъл, спомен;
грозното и болното изгубихме
и няма минало и бъдеще.
Животът има смисъл днес!
Защото
сърцето ти в ръцете ми
тупти,
а моето лежи в краката ти.
Това ми стига -
да! -
това ми стига!