Не е мед
от устните ти, дето капе –
аз съм там увиснала
безпомощна
като троха.
Като капка вода,
която несъзнателно облизваш,
се разливам по устните ти и изчезвам
пелиново-горчива.
В мислите ти се промъквам
като крясък,
като снимка, от която се срамуваш –
скъсана и после залепена.
Като любима стара, захабена дреха,
която искаш да изхвърлиш, но не можеш,
защото си е твоя.
Такава съм за теб сега –
скъпа, макар и повредена.
Виновна в нозете ти се сривам –
молеща и жалка.
Като пропукан лед съм,
като спомен, от който искаш да избягаш -
боля те и бавно те убивам
сладко-никотинова.
Бясна в кожата ти се забивам
като диадема.
Като корсет ти стягам.
Оставям те почти без дъх
отровно-болестна.
Не са сълзи в очите ти –
аз съм там притихнала копринена.