Загубих се в ръцете ти,
В устните,
В нозете ти
И само във очите ти все още се откривам
Понякога.
В огледалото не виждам себе си
:
Косата не е моята.
Моята е разноцветна, любена от вятъра –
Тази е оправена, изгладена.
А ноктите ми днес са равни и лакирани –
Преди не бяха.
И очите ми са нарисувани –
Без повод.
И дрехите ми светят и са цветни, весели, игриви,
И забележими –
Преди обичах черното и сивото, и тъмното.
Харесва ми.
Което и да е момичето,
което се усмихва
В
Огледалото...
?
Ръцете ти ме галят .
И устните ти върху моите.
В нозете ти се свивам,
Чакаща
Да ме погледнеш.
В очите ти съм Аз.
Все още.
Затова се връщам –
да се видя
на твоите очи
във огледалото.