Незавършени

Огледало. Залепено с червено тиксо. Празни чаши, пълни чаши... Легло. Постлано с чаршафи на жълти кръгове. Пълни чаши, празни чаши... Времето не съществува. Той и Тя – един до друг. Тя. Лежаща по гръб. Скръстила ръце на гърдите си. Изтрезняла до стъклените шкафове. Взираща се в нищото. Бездумна, безмълвна и празна. Тя, с размазан грим и без дрехи. Отчаянието й вече не е скрито. Не дори във виното. Никъде. Може да се крият малки неща, огромните са твърде видими. Уискито вече не й ухае. Не дори на ванилия. На нищо. Ухаят малките неща. Прекаленото пренасища. Той. Пиян и откровен. Топлото ромолене на гласа му се разстила из цялата стая. Изсмуква въздуха, изчиства цигарения дъх от мебелите. Остават само думи. И сънища. Ръцете му, отпуснати под възглавницата. Лицето му, скрито под завивките. Казват, че хубавите неща оставят леко горчив вкус. Да напомня. Да изгаря. Тя знаеше. Той знаеше. Че не съществуват един до друг.